Да изживееш Ница е като да попаднеш в приказен, лазурен сън и ако вече си там сънувай …сънувай бавно преди да се събудиш …

Ница-Ден 1:За да стигнем до вълшебството Ница се качихме на полет на Wizzair – Варна – Милано, а от Милано с влак до Ница. Влакът е с едно прикачване Милано – Вентимиля (последното населено място на границата на Италия с Франция) и Вентимиля – Ница. Влакът от Милано беше в 17 часа и имахме на разположение достатъчно светли часове, за да се насладим на красиви гледки от морските брегове на Италия.В Ница пристигнахме към 23 часа,настанихме се в апартамента, който наехме в стария град в близост от пазара на цветята и излязохме за малко …В Ница нощният живот кипеше с пълна сила. Ресторанти, барове, а дори и плажът бяха пълни с хора. По алеята край морето имаше много велосипедисти, любители на скейборда, на бягането …. О и разбира се – още първата вечер в стария град видяхме колко много видове сладолед ни предлагаше Ница – с вкус на лавандула, жасмин, домат, маслини, роза, авокадо … и още много други видове, които са толкова вкусни, колкото и изглеждаха.


Ница – Ден 2:Събудихме се рано сутринта в неделя, но към 8 часа Ница още спеше. По уличките се носеше уханието на току що изпечени кроасани и хляб, които са и изключително вкусни. Ница ни върна във времената, когато купуваш хляб от пекарната и докато се прибереш вече си изял половината…. толкова е вкусен. След пекарната се разходихме из пазара, където сутринта продаваха всякакви плодове, зеленчуци, прясна риба, сувенири, цветя и … и сока, традиционно хапване тук, което предстои да опитаме.Все още изморени от пътя, но любопитни, бяхме планирани да се качим на туристическото влакче, което обикаля стария град на Ница, но като тръгнахме на обиколка видяхме, че в Ница тази неделя има голямо вело състезание, което продължи целия ден и туристическото влакче не работеше. Затова използвахме да обиколим парка, където са направили малки фонтанчета, извиращи от плочките, за да разхлаждат – радост за децата, но и за нас. Удоволствието да се разходиш измежду водата е неописиумо, сякаш ходиш по дъгите, които слънцето рисуваше за нас.Малко по-късно следобед отидохме на плаж в Ница. Плажът в Ница е каменист, не пясъчен, но водата е разкошна. Синият цвят те поглъща. Но на другия ден решихме да отидем до Вилфранш, тъй като предварително бяхме проучили, че там плажът е пясъчен.Вечерта Ница отново бе сложила своя нощен блясък и сияше … сияеше пълна с живот.
Ница – Ден 3:Понеделник решихме да отидем до Вилфранш сюр мер, където предварително бяхме проучили, че плажът е пясъчен. Качихме се на трамвая, за да отидем до жп гарата на Ница, от където хванахме влака и за не повече от 6-7 минути бяхме на една от най-красивите панорами към морето във Вилфранш. Във Вилфранш сюр мер се намира и големия круизен терминал.Вилфранш сюр мер е спокойствие … спокойствието на красивата панорама, на красивия плаж, на лазурния цвят … Е, всъщност плажът не беше пясъчен, просто беше с по-ситни камъчета, което за нас беше по-добрия вариант, за да се насладим на плажа тук.Към един часа се спуснахме по алеята покрай морето, където много ресторантчета предлагаха вкусна храна и невероятната гледка към морето. Обядвахме и решихме да се качим на влака в посока Езе. Отново на не повече от 6-7 минути път. Езе е малко населено място с очарователни вили и хотели по хълмовете, всеки със своя изключителна гледка. От жп гарата в Езе се качихме на автобус, който да ни закара до старата част на Езе.Езе е вдъхновение, сигурна съм за мнозина. Езе в вдъхновявал и ще продължава да вдъхновява с най-красивите си панорами, които се откриват по каменистите пътеки и ъгълчета, много от които са се превърнали в галерии, ресторанти и магазинчета за сувенири, привличащи туристите. А на най-високата точка се намира ботаническата градина, където освен панорамите, могат да се видят и различни видове кактуси и всякакви растения,а на всяко ъгълче за разкош те наблюдаваха изящни скулптури, някои от които египетски богини.От Езе хванахме автобус обратно за Ница.
Ница – Ден 4:Вторник отново беше ден за плаж във Вилфранш сюр мер, следобед се прибрахме в Ница с влака, разходихме се по алеята с магазини, а вечерта излязохме по алеята покрай морето в преследване на залеза. А залезът ни заведе до хотел Негреско, който е обявен за исторически паметник на културата във Франция. Официално е отворен през 1913 г., а хотелът е бил сбъдната мечта на неговия тогавашен собственик. Хотелът е построен от един румънец на име Негреско, роден през 1868 г. в Букурещ. Той напуска родината си на петнадесетгодишна възраст, работи в Париж, после в Монако и накрая в Ница – като управител на ресторант в Казино Мюнисипал. Много короновани особи, принцове, “крале” на финансите и американски бизнесмени като Рокфелер, Вандербилд и Сингер, му се възхищавали и му имали пълно доверие. Той мечтаел да построи “палас”, достоен за неговата клиентела, дворец, предлагащ лукс и комфорт на най-високо ниво.Приказна е Ница, обляна в нощния си блясък … дори и след разкоша на залеза. Множество хора излезли на разходка или просто да поседят до морето и още толкова много, които прекарваха вечерта под звездите с куфар и одеало. Ница ти предлага възможност да откриеш път към себе си и спокойствието да се насладиш на билион звездния лукс в нощното небе.
Ница – Ден 5:Сряда закуската започна със сока (socca) от сутрешния пазар в стария град. Хляб, приготвен от нахутено брашно, мазнина и черен пипер, приготвен на много тънък пласт на голяма тава. Интересно е да се опита, много засищащо хапване, но и много мазно.След като закусихме тръгнахме пеша до Парк дю Шато в Ница – красив парк, разположен на скалист хълм, от който можеш да се насладиш на едни от най-красивите гледки към Ница, които те хипнотизират … искаш завинаги да останеш там точно в този момент и да попиеш цялата красота, която ти предлага тази част от света.До паркът може да стигнете, изкачвайки около 200 стъпала, или с лифт, който е безплатен.Казват, че този хълм е мястото, на което първоначално е възникнала Ница, а днес много хора използват разкошните гледки, за да си направят пикник, да спортуват или просто да се разходят, за да потърсят вдъхновение.







































