За храната и хората в Истанбул

Няма да излъжа, ако ви кажа, че в Истанбул, Турция всяко време е време за хапване. От сутрин до вечер изкусни търговци те примамват с нещо вкусно и като кажа вкусно, то е наистина много вкусно.

Да започнем със закуската, оказва се, че има и турска закуска, подобно на английската закуска. Какво вклучва – сирене, кашкавал, краставици, домати, маслини, сварени яйца, масло, конфитюр, а не може и без симит, който може да си хапнете по всяко време на деня от търговците из улиците.

И разбира се винаги е време за чай – за закуска, обяд, за разходка с корабче по Босфора. Чаят е с толкова хубав наситен аромат и вкус. Прекрасен черен чай, сервиран в традиционната чашка – непременно опитайте, особено докато се разхождате с корабче по Босфора. Цената почти навсякъде е 5 турски лири.

А ако огладнеете след разходката с корабче, съвсем близо до терминала за билети има три гондоли, върху които са разположени големи скари и се носи неустоима миризма на риба на скара. Именно там не се очудвайте, ако няма свободни места, тъй като всички искат да опитат т. нар. балък екмек – сандвичи с риба скумрия, лук и зелена залата. Рибата е поизчистена от кости, но все пак хапвайте внимателно, винаги се намира по някоя кост. Цената на сандвича е 45 турски лири и макар да не звучи с кой знае какво съдържание е наистина вкусен. Рибата е прясна и вкусът й е наистина превъзходен. Докато седите на масата, хапвайки сандвича, не се очудвайте ако мине човек, предлагащ туршия или миди. Близо до гондолите за сандвичите има и магазинче за туршия, предлагащ не само туршия за ядене, но и сок от туршията за пиене. Туршията е идеално хрупкава и също е нещо, което не трябва да пропускате, а ако обичате и сока на туршията, то вземете си чашка.

А мидите отново са специалитет, добре затворени и пълнени с ориз, макар че бих ги определила като миди на късмета, защото бяха пълни основно само с ориз, самата ядка на мидата липсваше, а вероятно всичко се смесва с ориза ситно нарязано или пък където попадне …

Вкусът на Истанбул със сигурност се крие във всяка хапка баклава, която опитате там и това е задължително … и тъй като в Турция са изкусни майстори на сладкото, то разходете се с галерия от снимки на сладки изкушения – понички, баклави с шам фъстък, локум, торти и непременно ги съчетайте със силно турско кафе.

Ако все още не сте взели билет за пътуване до Истанбул, то ще продължа с една разходка до Азиатската част на Истанбул – квартала Каракьой.

До там може да стигнете с корабче, билет се купува от касите за билети за разходка с корабче по Босфора. Цената е 15 турски лири и се оказва една приятна 20-минутна бюджетна разходка по Босфора. За сравнение цената в активен сезон за разходка по Босфора е 75 турски лири.

Слизайки от корабчето в Каракьой, на 5 минути от пристанището се намира симпатичен пазар за храна, плодове, зеленчуци, ядки. Може да откриете огромно разнообразие наистина на плодове и зеленчуци, разбира се туршия. Още в първият магазин за туршия влизаме, съвсем в началото на пазара. И наистина може да видите туршии от каквото може да се сетите – туршия от резени портокали, царевица, джанки, диня, зелени домати, кисели краставици, брюкселско зеле …

И след като опитахме туршията, се насочихме към следващия магазин за обяд, тъй като предлагаха и готвена храна. Какво поръчахме – джигер (дроб), няколко вида сърмички и няколко вида салата – нещо като салата снежанка и кьополу. Разбира се всичко беше много вкусно, дробът никак жилав, а напротив – направо се топеше…

Голямо разнообразие от ядки, зеленчуци, плодове, много риба – все прясна и цветна дъга от маслини може да видите още на пазара в Каракьой.

А едно от заведенията предлагаше и веган Лахмаджун (турска пица).

Сега се връщаме обратно в квартал Лалели на Истанбул, за да ви разходя до един ресторант, който открихме – ресторант Босна и да ви почерпя с Босански – сараевски Чевапчичи. Направени са от 80 % телешко и 20 % агнешко месо. В Сараево има квартал, който се казва Башчаршия, където може да хапнете от тях. Гарнирани са с пресен лук и по желание с лют червен пипер.

А сега ви връщам към турската кухня – из улиците на Истанбул на много места ще ви изкушат с царевица, печени кестени и разбира се симит (гевречета със сусам).

А на следващата снимка може да видите малки пъдпъдъчета на грил …

За край ще ви заведа и до Лозенград, за да опитате прочутите Лозенградски кюфтенца, в комбинация със специална разядка, която човека от заведението каза, че сам приготвя – не разбрах каква е, но със сигурност беше приготвена от пасирани сушени домати и зехтин … А Лозенградските кюфтенца – отново комбинация от телешко и агнешко месо, но месото наистина имаше вкус на истинско месо. Който не е опитвал месото в Турция, не мога просто да опиша каква е разликата в българско кюфте с уж чиста кайма без соя – просто няма такъв вкус. За да не излъжа, може би и в Турция има некачествено месо, но не сме попадали. Дори и месото за дюнер беше чисто телешко или пилешко, и много вкусно.

текст и снимки: К. Герчева, @balkanfestmedia, 2022