Да изсънуваш Париж

Париж е мечта … Няма нужда да го мечтаеш, Париж просто се сбъдва, за да го изсънуваш. Никога не ми е бил в топ листата за местата, които искам да посетя, но той просто се случи, така както се случва любовта … онази единствената, която без да я мечтаеш , я изсънуваш с отворени очи.

Но ето го и Париж, а само преди 14 часа бяхме до  морската принцеса Варна … автобус, самолет и пак автобус … Париж е зелен – зелен и канелен от прозорчето на самолета. Хиляди хектари земя, образуващи канелено зелен килим те посрещат над летището в Бове. А винаги ме е очаровал и нощния гланц на градовете. Париж ни поздрави в целия си вечерен гланц, като че приготвен за представление в Мулен Руж , а Айфеловата кула бе цялата окъпана в злато – от глава до  пети и падащи звезди, сбъдващи желания, оставащи в Париж и разбира се градския транспорт, който като паяк оплиташе целия град с мрежата си, за да достигнеш до всяка точка с малко помощ и от парижани, които са изключително отзивчиви.

Не спирайте да сънувате тази нощ, ще продължим на сутринта … Ние имахме предварително закупени билети за качване до втория етаж на Айфеловата кула, разходка с корабче по Сена и обиколка до главните забележителности на Париж с Hop on – Hop off автобус.

Първият ден решихме да посетим нейно величество Айфеловата кула, заради която се стичат хора от цял свят. Един от символите не просто на Париж, а на целия свят.

Топъл есенен ден, обагрил с цветовете си Парижките улици, ние и Айфеловата кула. Е … да бъдем честни, не останах впечатлена от кулата, впечатлиха ме величествените гледки, които се откриваха към града. Няма друг такъв град в Европа, събрал история, настояще и бъдеще. Сега се сещам как четох, че когато попитали Балзак защо стои само в Айфеловата кула, той казал, че му е толкова грозна, че за да не я гледа, стои в нея. Но пък изживяването да се качиш е интересно. Дори да го пропуснете сега, оставете го за следващия път.

След Айфеловата кула се отправихме на разходка по Сена – това е един от начините да откриете вдъхновение, да затворите очи под моста на  влюбените, да преоткриете Париж чрез извивките на Сена, чрез всички 37 моста и забележителности, сред които Домът на инвалидите, Френската национална библиотека, Нотър Дам и разбира се всички влюбени, чиито целувки остават завинаги там – на бреговете на Сена. Париж е любов … целувка и мечта, която се разтапя с хапката на сладък макарон…

На другия ден се качихме на автобуса Hop on – Hop off и се насочихме към Лувъра. По между другото първата неделя от всеки месец входът за всички държавни музеи е свободен, това включва и Лувъра. Сред лабиринта от множество стаи, коридори и статуи се криеше “Мона Лиза”, основният предмет на интерес сред всички. Не съм голям ценител, но ми се стори мъничка … мъничка пред  разкоша на Париж, дори незначителна, но пък срещата очи в очи с най-тайнствената усмивка, предмет на стотици книги и филми, е интригуваща.

След Лувъра се насочихме към Нотър Дам – мечтата от камък на Морис Дъо Сюли, който още с избирането му от Луи VII за епископ започва строежа на катедралата, която се превръща в “Парижката Света Богородица” на Виктор Юго. Ще запомня Нотър Дам със звуците на акордеон, които се носеха наоколо, стотиците сапунени балони, детските ръчички, които ги гонеха във въздуха и разбира се дългата опашка от туристи, чакащи, за да влязат в обятията на Катедралата.

След Нотър Дам продължихме с автобуса по Шанз-Елизе, смятан за най-красивия булевард в света и който не е пропускан от никой турист, и завършихме с Триумфалната арка.

Следващият ден валеше дъжд, а Париж бе все така романтичен с чадър или без, и хилядите шалове, неизменен аксесоар към облеклото. Та решихме да отделим този ден за шопинг. Прочетох из форумите къде ходят да пазаруват всички, които идват в Париж. В един от популярните български форуме пишеха много за Галерия Lafayette, която беше и на всички брошури и карти за Париж. Една жена дори се беше изказала, че там продават евтини боклуци. Отидохме да проверим – оказа се, че няма блуза под 500 евро, а дамско палто достигаше сумата от 100 000 и повече евро. Но явно галерията влиза в програмата на повечето агенции, защото беше пълно с туристи, правещи опашка в Mc Donalds в Галерията.

Последният ни свободен ден отделихме, за да видим набързо Версай и артистичния квартал Монмартър. Нямахме много време, затова във Версай се качихме на Petit train – малко влакче, което те разхожда из огромното имение и незабравимия есенен разкош на природни картини. Влакчето има три спирки, на всяка от които можеш да спреш и да се потопиш в градините. След което отново да се качиш на влакчето и да продължиш.

Ние продължихме към Монмартър. Не искахме да пропуснем Мулен Руж, не ни се изпускаха улиците, по които някоя е рисувал Пикасо, не ни се изпускаше базиликата Сакре Къор. Самият квартал Монмартър е автентичен носител на стария парижански дух. Уличките са малки и симпатични, но освен това, това е кварталът на кабаретата, на множество sex shops, нощните разходки и нощния живот. И тук има petit train, който работи до 18 часа през есента. Ние го изпуснахме, но затова пък се разходихме пеш. Всяка метро спирка в този квартал също е артистична. Както е артистичен целия Париж, хората като че ли носят някакъв различен … по-свободен дух, собствен стил  и индивидуалност, без която Париж не би бил Париж, и не би бил изсънуван от мечтите на милиардите хора по света.

текст и снимки: BalkanFestMedia 2015